Празниците и чувствата, които те будят са фактор, които определя самосъзнанието, родовата принадлежност и социалното поведение на личността. Обстановката, съдържанието и впечатлението от тях са първооснова за формирането на ценности, основани на социалните контакти за опознаване и разбиране на света. Днес в периода на преход към нови форми на образование и възпитание, в условията на цялостно преобразяване на нагласите към света, стои въпросът как да изградим личности, социалното поведение на които да е съответстващо на духа на разбирателство, демокрация и толерантност. В тази връзка, детската градина е първата институция призвана да откликва,първа на промените в обществото.

     Празниците в детската градина имат своя специфика на провеждане и организация, съобразени с възрастовите особености на децата и отчитат тяхната емоционална зрялост. Формите на празнуване имат своите времеви промени по отношение на планиране, контрол на действията и координация на участниците.

     Празниците в детската градина са форми на педагогическо взаимодействие чрез които детето се ориентира с съвременната морално-ценностна система на възрастните. Характерна за нашето съвремие особеност на празниците е, че при тях познание и емоция съжителстват естествено. Чрез тях въвеждаме детето в определен осъвременен етикет на поведение. Това е един надежден механизъм за социализация на подрастващите и развитие на социалните им компетентности. Именно на учителите в детската градина се пада първата и огромна чест и отговорност да формират личността на детето, да дадат равен шанс на всички. Затова всяка дейност в ДГ е насочена към успешна социализация  на децата, към изявата им и изграждането им като свободни хора. Растат с усещането, че са пълноправни граждани на света, тези качества заедно с разбирането и уважението към личността и културата на другия, изиграват водеща роля в развитието им и събуждат желанието им за учене през целия живот. Използваните днес организационни форми и методи на възпитание, обучение и празнуване, са отражение на хуманната същност на педагога. Стремежът е насочен към изграждането на свободен в мислите и изявите човек, творец на собствения си живот. Съпричастен към природните и социални явления, които с отговорност осъзнава себе си като част от света.

     Именно на нас, учителите се пада огромната чест и отговорност да формираме личността на детето, да дадем равен шанс на всички да израстнат и се приспособят към отговорностите на поколенията.

     Детето, като член на съвременното общество, приема и наследява ценностите, нормите, културата, езика и необходимите навици за осъществяване правата и отговорностите в разнообразните социални взаимодействия.